Мира Кацарова за Пловдив Джаз Фест и за музиката като саундтрак на живота ни
Започва Пловдив Джаз Фест! Българската аудитория ще се срещне със световни имена от света на джаза и актуалната музика, планувани са и любопитни съпътстващи събития, измежду които литературна полемика, галерия, кинопрожекция, майсторски клас, юношески конкурс... Поговорихме си с певицата Мира Кацарова, основател и главен мотор на фестивала. Омагьосващ и усмихващ диалог с една жена, която по този начин въодушевено приказва за музика и джаз, че човек незабавно си купува билет и отпътува за Пловдив.
Пловдив Джаз Фест се провежда с поддръжката и партньорството на Общинска фондация „ Пловдив 2019 “. Събитието е част от програмата на „ Пловдив – Европейска столица на културата 2019 “. Запазете си дните и вечерите от 31 октомври до 3 ноември. Имате още малко време, билетите са тук.
Възпитава ли се музикалният усет или човек се ражда с него?
Когато щерка ми беше на 11 години, една вечер си бяхме пуснали концерт на Джо Ловано. Фантастичен саксофонист, който идваше на другия ден в България, с цел да свири с Биг бенда на БНР, с Антони Дончев. Пепи Славов – басистът, който проби в нюйоркските джаз среди, свири в квартета на Джо Ловано. Бях намерила вечерта концерт на Джо Ловано с Пепи Славов (аз съм пяла в миналото с Пепи Славов, преди той да замине) и го пущам на мъжа ми, с цел да го слушаме дружно. По едно време усещаме, че щерка ни заспива, и аз му споделям да го понижи или напряко да го спрем. И щерка ни споделя: „ Не, никога, това ми харесва! Вие това ли ще слушате на следващия ден? Искам да дойда! “.
И я влача аз на концерт, тя е на 11 години, а това е сериозен джаз, не е за всеки... Сядаме най-отпред. И сме безусловно погълнати. Дъщеря ми не помръдва от началото до края. Аз не знам харесва ли й или не. Питам я най-после и тя споделя: „ Мамо, доста ми харесва. Не смеех да мръдна, с цел да не го обидя. “
Да, усетът се възпитава. И този учтив усет те прави изобретател на нова друга стойностна музика отвън джаза.
С коя ария се събудихте през днешния ден?
С една певица, която живее в Лос Анджелис. Казва се Сара Газарек. Тя има албум, озаглавен „ Yours “. Аз се разсъниха с тази ария – „ Yours “. В Spotify го има. Сара е била ученичка на Тиърни Сътън, която основава цяла нова школа във вокалния джаз.
Вие нямате обучение, обвързвано с музиката. Как стигнахте до джаза?
Аз съм приключила Английската гимназия в Пловдив с френски език, след това – богословие и философия. Докато бях студентка, от самото начало пеех. Ходех на джем сешъни в софийски клубове, това беше при започване на 90-те. Всъщност тогава пробвах да пея джаз, само че без да се взимам насериозно.
Аз първо слушах джаз, моите родители обичат джаз и класическа музика. Те не са свързани с музиката по директен метод – майка ми е доктор, татко ми е инженер, само че са ценители. Когато започнах интензивно да чувам джаз, започнах и да пея джазови песни у дома. Била съм на 14-15 години. И доста желаех да стана джаз певица. През 80-те! Невъзможно за това време, тъй като нямаше школа. Родителите ми не бяха доста въодушевени.:) Аз обаче пеех от самото начало.
После пристигнах в София и започнах да пея по джем сешъни. Качваш се на сцената и пееш. Колкото по-малко знаеш, толкоз си по-смел и нахален. Излизам и стартирам да скалъпвам. Късметът на начинаещия – постоянно ми се получаваха нещата. Но осъзнах, че това не е тъкмо моята образност и изказност. Харесвам по-прибраните музикални изречения, по-деликатното фразиране в музиката.
Като ходех да пея по джем сешъни, се срещнах и с Рупето (Румен Тосков). Той е индивидът, който най-вече ми е оказал помощ. Тази година на Пловдив Джаз Фест ще му връчим посмъртно премията за повсеместен принос в джаза.
Пианистът, с който в този момент работя – Мирослав Турийски, също доста ми оказва помощ. Той е приказен младеж, който е праволинеен, узнавам всичките си аранжименти. С него работя по метод, по който не съм работила първоначално, и това е доста хубаво за мен, тъй като се развъртвам.
Чувствам, че в действителност в това се показва отношението ми към музиката – да не тъпча на едно място, да не преставам по пътя си самоуверено, смело...
И безсрамно.:)
И безсрамно – в случай че се постанова.:) Репетицията ми е богослужение. Записваме всичките си подготовки, след това ги слушаме, проучваме. Така откриваме нови направления, развития. Любимо ми е това и доста значимо. Тогава се появяват смислените хрумвания. Другото е малко халтура – нещо небрежно да скалъпиш.
В този вид интерпретация на нещата има също толкоз авторски миг, колкото и в композирането. Когато взимаш един музикален материал и би трябвало да го преобразиш, би трябвало да го прочетеш отначало, да го погледнеш от друга позиция. Това вършим ние. Всяка година, към този момент седма година, имаме по една тематична стратегия. Тази година бяха единствено френски песни („ April in Paris “). Милата година бяха поп и рок песни от 80-те и 90-те (например Майкъл Джексън, Massive Attack, Radio Head), направени в джаз аранжимент, с джаз нюанси – по този начин наречените нови стандарти („ The New Standards “). Преди това беше единствено бразилски джаз – планът „ Desafinado “. Преди това пък – Били Холидей, прекрасен типичен джаз от 30-те, 40-те години на предишния век.
Когато чуя думата „ джаз “, първите две имена, които ми изникват, са Били Холидей и Ела Фицджералд. Женски имена, не мъжки...
Е, да, те са грандами. Миналата година Хилда Казасян
Пловдив Джаз Фест се провежда с поддръжката и партньорството на Общинска фондация „ Пловдив 2019 “. Събитието е част от програмата на „ Пловдив – Европейска столица на културата 2019 “. Запазете си дните и вечерите от 31 октомври до 3 ноември. Имате още малко време, билетите са тук.
Възпитава ли се музикалният усет или човек се ражда с него?
Когато щерка ми беше на 11 години, една вечер си бяхме пуснали концерт на Джо Ловано. Фантастичен саксофонист, който идваше на другия ден в България, с цел да свири с Биг бенда на БНР, с Антони Дончев. Пепи Славов – басистът, който проби в нюйоркските джаз среди, свири в квартета на Джо Ловано. Бях намерила вечерта концерт на Джо Ловано с Пепи Славов (аз съм пяла в миналото с Пепи Славов, преди той да замине) и го пущам на мъжа ми, с цел да го слушаме дружно. По едно време усещаме, че щерка ни заспива, и аз му споделям да го понижи или напряко да го спрем. И щерка ни споделя: „ Не, никога, това ми харесва! Вие това ли ще слушате на следващия ден? Искам да дойда! “.
И я влача аз на концерт, тя е на 11 години, а това е сериозен джаз, не е за всеки... Сядаме най-отпред. И сме безусловно погълнати. Дъщеря ми не помръдва от началото до края. Аз не знам харесва ли й или не. Питам я най-после и тя споделя: „ Мамо, доста ми харесва. Не смеех да мръдна, с цел да не го обидя. “
Да, усетът се възпитава. И този учтив усет те прави изобретател на нова друга стойностна музика отвън джаза.
С коя ария се събудихте през днешния ден?
С една певица, която живее в Лос Анджелис. Казва се Сара Газарек. Тя има албум, озаглавен „ Yours “. Аз се разсъниха с тази ария – „ Yours “. В Spotify го има. Сара е била ученичка на Тиърни Сътън, която основава цяла нова школа във вокалния джаз.
Вие нямате обучение, обвързвано с музиката. Как стигнахте до джаза?
Аз съм приключила Английската гимназия в Пловдив с френски език, след това – богословие и философия. Докато бях студентка, от самото начало пеех. Ходех на джем сешъни в софийски клубове, това беше при започване на 90-те. Всъщност тогава пробвах да пея джаз, само че без да се взимам насериозно.
Аз първо слушах джаз, моите родители обичат джаз и класическа музика. Те не са свързани с музиката по директен метод – майка ми е доктор, татко ми е инженер, само че са ценители. Когато започнах интензивно да чувам джаз, започнах и да пея джазови песни у дома. Била съм на 14-15 години. И доста желаех да стана джаз певица. През 80-те! Невъзможно за това време, тъй като нямаше школа. Родителите ми не бяха доста въодушевени.:) Аз обаче пеех от самото начало.
После пристигнах в София и започнах да пея по джем сешъни. Качваш се на сцената и пееш. Колкото по-малко знаеш, толкоз си по-смел и нахален. Излизам и стартирам да скалъпвам. Късметът на начинаещия – постоянно ми се получаваха нещата. Но осъзнах, че това не е тъкмо моята образност и изказност. Харесвам по-прибраните музикални изречения, по-деликатното фразиране в музиката.
Като ходех да пея по джем сешъни, се срещнах и с Рупето (Румен Тосков). Той е индивидът, който най-вече ми е оказал помощ. Тази година на Пловдив Джаз Фест ще му връчим посмъртно премията за повсеместен принос в джаза.
Пианистът, с който в този момент работя – Мирослав Турийски, също доста ми оказва помощ. Той е приказен младеж, който е праволинеен, узнавам всичките си аранжименти. С него работя по метод, по който не съм работила първоначално, и това е доста хубаво за мен, тъй като се развъртвам.
Чувствам, че в действителност в това се показва отношението ми към музиката – да не тъпча на едно място, да не преставам по пътя си самоуверено, смело...
И безсрамно.:)
И безсрамно – в случай че се постанова.:) Репетицията ми е богослужение. Записваме всичките си подготовки, след това ги слушаме, проучваме. Така откриваме нови направления, развития. Любимо ми е това и доста значимо. Тогава се появяват смислените хрумвания. Другото е малко халтура – нещо небрежно да скалъпиш.
В този вид интерпретация на нещата има също толкоз авторски миг, колкото и в композирането. Когато взимаш един музикален материал и би трябвало да го преобразиш, би трябвало да го прочетеш отначало, да го погледнеш от друга позиция. Това вършим ние. Всяка година, към този момент седма година, имаме по една тематична стратегия. Тази година бяха единствено френски песни („ April in Paris “). Милата година бяха поп и рок песни от 80-те и 90-те (например Майкъл Джексън, Massive Attack, Radio Head), направени в джаз аранжимент, с джаз нюанси – по този начин наречените нови стандарти („ The New Standards “). Преди това беше единствено бразилски джаз – планът „ Desafinado “. Преди това пък – Били Холидей, прекрасен типичен джаз от 30-те, 40-те години на предишния век.
Когато чуя думата „ джаз “, първите две имена, които ми изникват, са Били Холидей и Ела Фицджералд. Женски имена, не мъжки...
Е, да, те са грандами. Миналата година Хилда Казасян
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ